В състава на амулета се включват и допълнителни елементи като: парички, железни халки, метални изрезки, дрянови клончета, дървени топчета, скилидки сух чесън, синци, мъниста и др. Съчетаването на конците с тези елементи е стремеж за съгласуваност между оформянето и предназначението на мартеницата като "урочник". Затова те са предназначени предимно за хора и домашни животни. Мартеници също се вързват по плодни дървета, лозници, кошари, стопански постройки, оръдия на труда, в домовете, под стрехите и други. Носенето на този амулет е до определен период - до 9 март, до 25 март/Благовец/ или до първото виждане на щъркел, лястовица или кукувица, както и цъфнало плодно дърво. Тогава те се поставят най-често под камък или се вързват на раззеленило се плодно дърво, а в редки случаи се хвърлят срещу слънцето, по течението на реката или пък се изгарят.
***
Предлагаме няколко модела по наши идеи и стил, изработени за базарите на мартеници. Ателие "Динел" превърна в традиция провеждането на тези изложби всяка зима в края на февруари до 2004 г. Всеки модел можете да разгледате по отделно. Още мартеници на Ателие "Людинел" можете да видите на страницата "Друг дизайн". Ако желаете да поръчате или проявите интерес към други наши модели пишете на нашия e-mail: ludinelbg@gmail.com
Първомартенската българска традиция
Етнолози и изследователи предполагат, че мартеницата е привнесена от прабългарите в края на VІІ век. Още тогава нашите праотци са привързвали на знамето си от копие и конска опашка пресукана и обагрена с кръв вълна. Традицията да се носи този амулет се е запазила повече от 13 века. Разбира се до наши дни "мартенката" коренно се е променила. Днес има богато разнообразие от модели и варианти. Във всеки регион, където живеят български общности, се изработват мартеници. Те имат свой специфичен облик в отделните области. Автентичната мартеница се прави от естествени материали. Характерно е съчетанието на бяла и червена прежда, но има и села, където заместват белия със син конец/против уроки/. Винаги обаче присъства червеният конец/за здраве, плодородие и берекет/. Едноцветна мартеница от червена вълна се прави предимно в някои села от Северна България. Изработването на мартеници в някои райони е свързано с конкретни обредни изисквания. За българите от с.Ясъюг /Гюмюрджинско/ мартениците се овързват "на гладно сърце", а в с. Нова надежда /Хасковско/ "се усукват от човек, който не е палил огън". В Охрид /Македония/ се изработват мижешком с вълна, събрана от трънаците и стърнищата. Мартеничният конец е винаги усукан, защото "непревъртен конец не е мартеница", а усукването се прави винаги наляво.
